49 pieces of the world’s most powerful wood hold the Kaaba

The roof of the Kaaba is held by 49 piece of teak wood brought from Burma and processed in Jeddah

 

They were evenly distributed on the walls of the Kaaba.

Teak tree wood is known for its strength.

They grow in tropical forests in Southeast Asia and can reach a height of 45 meters. They are usually used in the shipbuilding and high-quality industries.

The Kaaba has witnessed many phases of construction throughout history, as mentioned in the Holy Quran, from Adam, Noah, Ibrahim, Quraysh and many other.

The messenger of Allah (Peace be upon him) has participated in the building of the Kaaba.

The Holy Kaaba has been through a lot as it has been on fire and flooded with water many times, so it had to be rebuilt throughout different eras.

 

 

 

Muhyiddin Hashemi, former director of Kaaba maintenance office said that the current building design was set by Quraysh, where they left just one door open and removed the second door.

He added that the Kaaba was re-built by Abdullah ibn al-Zubayr in 64 Hijri after being destroyed and burned by the famous siege of Makkah.

 However, Abdul Malik bin Marwan rebuilt it back again in 73 Hijri as Quraych had designed it.

 

 

 

During the Saudi reign, many amendments and restorations were made to the Kaaba; in 1377 for example they replaced the roof top of the Kaaba so that it had 2 tops:

one external and another internal made of wood.

 

 

 

 

 

 

 

Exploring the intricate details that make Islam’s Holy Kaaba

It is historically known that Islamic caliphs and kings have contested to hand-out various extravaganza gifts to decorate the Kaaba – the House of God – such as the doors, the black covering known as “kiswah”, the frame surrounding the black stone, to name but a few that decorates Muslims’ most sacred place.

Muhyiddin al-Hashemi, a researcher specialized in the affairs of the Two Holy Mosques, explained the details behind these ornaments which also includes more than 100 hanging lanterns beside a piece of marble stored inside the Kaaba with the name of Caliphate “Abu Jaafar al Mansour” engraved on it.

The holy shrine was modified and rebuilt during his reign.

 

 

 

Door of the Kaaba

Since the Prophet Abraham built the Kaaba, it used to have only two entrances.

The shrine today has only one door that has been modified on regular basis ever since.

King Tuba was the first to drape a cloth cover over the shrine, introducing what will later be renowned as the “Kiswah”, in addition to building more doors and introducing locks.

The doors have been altered occasionally; the latest was during the reign of the late Saudi King Khalid.

 

 

The silver casing surrounding the Black Stone

Sultan Abdul Majid crafted a frame from pure gold, the first in the history of the holy shrine.

 The collar decorated the Black Stone for 13 years but was then replaced by a silver made during the era of Sultan Abdul Aziz Khan.

The last frame was personally fitted by the late King Saud, then renovated by the late King Fahad.



 

 

 

 

 The Gutter

 

One of the most beautiful of the Kaaba’s features is the gold-made gutter – a sewage system to discharge rain water from the attic. It was initially assembled by the Quraish tribe when they rebuilt the shrine after being flattened by floods and fire.

The recent gutter was handcrafted from pure gold at the behest of the late King Fahd.

 

 

 

 



The Marble belt surrounding the Kaaba

 

Known as “shazrawan”, the marble columns surrounding the shrine from three directions was first built by Abdullah bin al Zubair as a shield from flooding and to safeguard the “Kiswah.”

 

 

 

 

 

The Kaaba clothing – Kiswah

 

 

Muslim leaders and kings have contested to contribute to the yearly “Kiswah” following the prophet’s steps who covered the holy shrine by Yemeni cloth after he entered Mecca.

The Abbasid Caliphs established the practice of writing names of the Caliphs, the dates, and the producing country of the Kiswah, which is made from silk and gold plated thread.

Since the Othman Empire, the “Kiswah” was manufactured in Egypt, this tradition continued until 1345 AH, when its production was moved to Saudi Arabia.

 

 

 

 

 

5 things to know about Al Kaaba’s Alabaster

Eight pieces of alabaster that can be perceived on the right door of al Kaaba’s gutter, so what is the story behind them?

It is one of the rarest types of marble in the world known as "Mary Stone," characterized by a yellowish brown color, and it is said to be 807 years old.

Mohi Eddine al Hashemi, a researcher in the affairs of the Two Holy Mosques, explained to Al Arabiya:

“that the pieces are gifts from the Caliph Abu Jafar al-Mansur when he restored the circumambulation terrace of the Grand Mosque on the year 631; the date was transcribed under a blue colored stone beneath one of the rare pieces of Marble.

The pieces contain fascinating inscriptions.

The largest is 33 cm long and 21 cm wide.

Eight marbles were put up in a low place away from the circumambulation terrace and opposite to the location of the eight marbles, where the angel Gabriel taught the prophet how to pray.

They were stolen in 1213 and later found in the heritage of a dead man.

They were returned to their initial position in 1377.

 

Story behind the oldest door of Islam’s holy Kaaba

The story behind the door goes back to the era of the Prince of Mecca Sharif Massoud Idris bin Hassan, when Mecca suffered from the flood. 

 Because of the heavy rain, the holy mosque sank to the level of half the wall of al Kaaba, consequently the northern wall was knocked down. The eastern wall, which holds the door of the Kaaba, was also affected by the rain.

The prince of Mecca, Sharif Massoud, addressed Sultan Murad the IV since he was the ruler of the largest state at the time.

The sultan ordered the governor of Egypt, Muhammad Ali Al Albani, to take necessary and urgent measures to repair the Kaaba. Sultan Murad also sent a special delegate to follow up the construction work.

The engineers decided to demolish the eastern wall of al Kaaba and rebuild it again since it was too old and couldn’t survive another natural disaster.

 

Due to the demolition of the eastern wall, the door of the old Kaaba was automatically removed.

Sultan Murad IV hired Egyptian engineers to design a new door for the Kaaba that is similar in design to the old one. The work on the door of the Kaaba began in October 1629 AD and was completed in March 1630 AD. The same door survived until 1947 when the founding King Abdul Aziz ordered the manufacturing of a new door.

The Egyptian engineers have mastered the creation of the Kaaba’s door.

They divided it into two shelves and decorated it with geometric shapes plated with 166 pound of silver.

The rest was coated with Benedict gold, which is suitable for creative designs. Special metal sheets with high quality and durability were used to resist climate factors.

The magnificent design survived for four countries at the eastern wall and was only replaced in the Saudi era.

It is noteworthy that during the Saudi era, the Kaaba door was changed twice.

The first door was placed during the reign of King Abdul Aziz, which was made of aluminum supported with bars of iron and covered with plates of silver plated with gold, and the second door is currently in place, which was ordered by King Khalid and was made with 280 kilograms of pure gold.

Кябе –„Домът на Аллах“

 

 

Според исляма Кябе е първият направен в света молитвен дом, посоката за молитва (къбле) на мюсюлманите.
Речниковото значение на арабската дума кеабе означава четириъгълник или куб, а думата Кябе, която произлиза от корена кеабе, означава нещо във форма на куб.
Кябе, който се намира в Мекка в центъра на Месджид-иХарам (Свещената джамия), е построен на 1,5 м широки основи, външният размер на постройката е 10,70 х 12, а стените са високи 15 м и широки 1,25 м (Абдусселям Ахмед. Назиф, с. 170). Основите излизат над повърхността на площта за таваф (обход на Кябе) с варираща височина между 22-27 см. Стените са наклонени на 25 см навътре, а повърхността на останалата част от основите, издадена навън, е облицована с мраморни надписи с 45° наклон и съединена със стените. От външната страна на стените стоят 1614 камъка с различни размери, които са изработени от базалтови парчета, докарани от планините около Мекка.
На източния ъгъл се намира Черния камък (Хаджеру'л-есвед), затворен в сребърен покров (махфаза) с височина 1,5 м, който отбелязва началната и крайната точка на обхождането (таваф).
На североизточната стена на разстояние 2 м от Хаджеру'л-есвед и на височина 1,92 м от земята се намира вратата на Кябе, а пред североизточната стена се намира т. нар. хатим, който представлява стая, заградена със стена, висока 1,31 м.
Кябе сякаш представлява стая с 4 ъгъла. На ъгъла Рукнюлираки се намира стълбище, което води към покрива, а пред него има врата, наречена Вратата на прошката.
Вътре, в средата на пода, са разположени три дървени стълба в посока юг-север, които са останали от времето на Абдуллахбин Зубейр, а пред един от стълбовете срещу вратата към западната стена се намира мястото, където Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е отслужвал намаз. Това място е обозначено с мраморен камък, изработен във форма на седжджаде (килимче, което се използва за намаз). Таванът и стените са покрити изцяло с перде, ушито от червен атлаз, което отгоре надолу стига до мраморните облицовки. Между тавана и покрива има празно пространство с височина 1,33 м.
По отношение на въпроса, кога и кой е построил Кябе за пръв път, има разногласия. По този повод в Свещения Коран съществуват следните айети:
„Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка– благословен и за напътване на народите." (Али Имран, 3: 96)
(Бекка е едно от имената на Мекка, където е построен първият Дом за поклонение – Кябе.)
„И сторихме Дома [Кябе] място за събиране на хората и сигурно убежище: "Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!" И заръчахме на Ибрахим и Исмаил: "Почистете Моя Дом за тези, които обхождат, пребивават и се кланят– свеждайки чела до земята в суджуд!" (ел-Бакара, 2: 125)
(Суджуд - допиране на челото до земята в израз на пълно смирение.)
„И когато Ибрахим рече: "Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители – онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!", Той рече: "А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!" И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома [рекоха]: „Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия." (ел-Бакара, 2: 126-127)
"И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кябе]: "Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за онези, които обикалят и стоят в преклонение, и се кланят, и свеждат чела до земята в суджуд!" (ел-Хадж, 22:26)
"И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в отвъдния] и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник! После да се почистят и да изпълнят своите обети и да обикалят древния Дом!" (ел-Хадж, 22: 27-29)
(Под почистване в случая се има предвид премахване на всички телесни нечистотии. Едно от задълженията при поклонението е да се направят седем обиколки около древния Дом – храма Кябе.)
От тези айети става ясно, че Кябе е съществувал и преди Хз. Ибрахим (алейхис селям), само че се е разрушил и с течение на дълго време мястото му било загубено, но Хз. Ибрахим (алейхис селям) го открил и построил отново. В Корана обаче няма сведения, от кого е бил построен преди Хз. Ибрахим (алейхис селям). Заедно с това в някои източници се посочва, че първите строители са Хз. Адем или Хз. Шит (алейхис селям). Съществуват дори предания, преувеличени и украсени с митологични елементи, част от които носят заимствани от юдаизма символични значения, според които още по-рано ангелите били построили Дома.
От времето на Хз. Ибрахим (алейхис селям) до разпространяването на идолопоклонничеството посещението на Кябе се е извършвало съгласно принципите на единобожието. С началото на разпространението на идолопоклонничеството езичниците поставили множество идоли в Кябе и около него, с което го превърнали в идолопоклоннически дом. Освен това с течение на времето започнали да правят таваф и голи. А от приемствениците на религията на Хз. Ибрахим (а.с.) –Ханифите, много хора продължили да посещават Кябе, без да го смятат за идолопоклонничество. Въпреки че мекканските езичници изпълнили Кябе с идоли, те никога не приемали храма като идолопоклоннически дом, дори напротив винаги го считали за Бейтуллах ("Дом на Аллах"). Но не се отказали да принасят жертви на идолите и да се молят, вярвайки, че те ги приближават до Аллах.
Постройката на Кябе продължила да съществува до 1040 (1630) г., без да претърпи съществени изменения. През този дълъг период по храма били извършвани несъществени ремонти и дейности по украсяването му.
Към края на XVI в. по северозападната стена се появила сериозна пукнатина, но истанбулските ислямски учени взели решение, че не е разрешено Кябе да бъде съборен и изграден отново.
Когато Кябе бил построен от Хз. Ибрахим (алейхис селям), мястото за врата било оставено празно, затова няма сведения за поставянето на първата врата.
Върху четирите стени отвътре и отвън са закачени две покривала – черно и червено (кисве, ситаре), а вратата има отделно, майсторски изработено покривало. Макар да е известно за Кисве, че е служел за покривало още в епохата на невежеството, съществуват различни предания за това, кой и кога го е направил за пръв път.
През ислямския период за покривалото отговарял халифът, владетелят или валията на Мекка. Първите, подготвили такова покривало, са Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Ебу Бекир, Хз. Омер и Хз. Осман (радиаллаху анху). Когато Муавие станал халиф, увеличил броя на покривалата на две. Едно от тях било покривалото, подготвено по времето на Хз. Омер в Египет от бял кетен, а другото било внесено от него – червено копринено покривало. От времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) на десетия ден от месец Мухаррем в деня Ашура се окачвало червеното покривало, а на 27 Рамазан – бялото покривало. Днешното покривало за вратата се състои от четири, прихванати една за друга части и са с размери, 7,5 м х 4 м. Върху него има изрисувани айети от Корана. Обслужването на Кябе започва заедно с построяването му от Хз. Ибрахим и Хз. Исмаил (алейхис селям) (ел-Бакара, 2: 125); (ел-Хадж, 22: 26).
Когато Мекка била завладяна, дейността, свързана с покриването на Кябе, се извършвала от Осман бинТалха от рода Абдуддар. След тавафа Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) накарал Осман бинТалха да отвори вратата на Кябе, прочистили дома от идолите и отслужили намаз за благодарност. Въпреки че чичото на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), Аббас, и Хз. Али (радиаллаху анху) поискали ключа на храма, той го дал на Осман бинТалха и възложил отговорността на него и на сина на чичо си, Шейбебин Осман.
Ароматизирането на Кябе с хубави аромати е една от дейностите, които водят началото си от преди исляма. Миенето на храма започва от времето на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). След завладяването на Мекка и очистването на "Дома" от идолите, станало обичай Кябе да се измива веднъж или два пъти в годината. Измивали го отвътре и отвън със земзем, за да го пречистят от всички следи, останали от езичниците и след тях.
Известно е, че от времето на невежеството някои документи, смятани за важни, били закачвани по стените на Кябе – стиховете, наречени ел-муаллакату'с-себ'а, на седемте известни поети за това време, текстът на решението, взето относно ембаргото, наложено от езичниците, което щели да приложат върху мюсюлманите в началото на исляма, и документът, обявяващ, че Харунер-Рашид назначава синовете си Емин, Мемун и Касъм за престолонаследници.
При строежа на Кябе мазето, което Хз. Ибрахим (алейхис селям) изкопал, се използвало за хазна. Станало традиция подареното злато, сребърните вещи и материали (като ароматни вещества) да се поставят тук. Хазната на Кябе и след завладяването на Мекка била оставена по същия начин от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки че Хз. Омер (радиаллаху анху) поискал да раздаде това съкровище, след направеното съвещание със сподвижниците се отказал от това свое намерение. По-късно халифите и султаните продължили да изпращат ценни подаръци в Кябе, освен това накарали да позлатят и посребрят намиращите се вътре стълбове, вратата и улеите.
В историческите източници няма сведения за дните, в които се е отварял Храмът в периода преди курайшите. Само че курайшите построяват отново Кябе и след поставянето на вратата се казва, че в понеделник и четвъртък (според друго предание – понеделник и петък) бил отворен за посещение (Факихи, VI, 233). Известно е, че в знак на уважение поклонниците събували обувките си пред стълбището. И след въвеждането на исляма Кябе продължил да се отваря в понеделник и петък.
Днес Кябе се отваря само когато се мие и когато го посещават официални лица на ислямски държави и правителства.