Великата битка при Бадр
Това е първата решаваща битка между курайшите и мюсюлманите.
Причината биласледната:
Пратеника на Аллах устроил засада на кервана за Шам, който изпуснали
при Зул-Ушайра.
Изпратил двамина в Хаура в Шам, за да донесат новини.
Когато керванът минал край тях, двамата бързо се върнали в Медина и Пратеника на Аллах
призовал мюсюлманите, но не ги задължил да излязат.
Изпратил триста и тринайсет човека
(според някои – триста и четиринайсет; според други – триста и седемнайсет):
осемдесет и двама или осемдесет и трима,
или осемдесет и шестима
били мухаджири, шейсет и един – от аус, сто и седемдесет – от хазрадж.
Снаряжението им не било пълно.
Разполагали само с два коня и със седемдесет
камили.
Пратеника на Аллах развял бяло знаме и го дал на Мусаб ибн Умайр.
Мухаджирите имали знаме, което носел Али ибн Абу Талиб; знаме имали и ансарите – носел го
Саад ибн Муаз.
В Медина Мухаммед (с.а.с) оставил за свой заместник Ибн Умм
Мактум, а по-късно от Рауха изпратил на мястото му Абу Лубаба ибн Абдулмунзир.
Пратеника на Аллах потеглил от Медина към Бадр – място на около сто петдесет и
пет километра югозападно от града, обградено от всички страни с високи планини. В него имало само три прохода: на юг – Адуа-л-кусуа; на север – Адуадуния, и на
изток – третия, близо до северния проход. Мединци влезли през него.
Главният път на керваните между Мекка и Шам минавал през това място.
Тук имало постройки, кладенци и палмови гори, където керваните спирали и оставали с часове, а дори и дни наред.
За мюсюлманите било много лесно да затворят проходите, след като
керванът влезе в обграденото място, и така да го принудят да се предаде.
Условие за успеха на плана било керванджиите въобще да не разберат, че мюсюлманите са напуснали Медина и съвсем неочаквано да се появят в Бадр.
Затова Пратеника на Аллах тръгнал първо по друг път, не към Бадр, а после завил и се отправил към целта.
Керванът се състоял от хиляда камили, натоварени със стока на стойност не помалко от петдесет хиляди динара.
Водел го Абу Суфян, с него имало само около
четирийсет човека.
Абу Суфян, изключително бдителен и предпазлив, питал всеки срещнат по пътя за действията на мюсюлманите.
Най-накрая разбрал, че са излезли
от Медина, а самият той все още се намирал далеч от Бадр.
Опитал се да насочи кервана на запад и да мине по крайбрежието, като въобще изостави пътя през Бадр.
Наел човек, който да извести по най-бързия начин на мекканците, че мюсюлманите
са излезли от Медина.
Щом ги предупредили, курайшите бързо се подготвили датръгнат.
От всичките им големци останал само
Абу Лахаб.
Към тях се присъединили и родовете от племето курайш с изключение на рода Ади.
Войската стигнала селището Джухфа, където ги застигнало писмо от Абу Суфян:
съобщавал им, че се е спасил и ги молел да се върнат в Мекка.
Мекканците поискали да се върнат, но надменният и горд Абу Джахл отказал.
По заповед на своя съюзник и вожд Ахнас ибн Шарик Сакафи се върнали само от рода Захра.
Те наброявали триста човека, останалите били хиляда.
Продължили, докато наближили Адуа-лкусуа.
Намирали се извън Бадр, в обширна територия зад планините, заобикалящи Бадр.
Междувременно, докато пътувал, Пратеника на Аллах научил за действията на
мекканците.
Посъветвал се с мюсюлманите.
Абу Бакр изразил подкрепата си, същото
сторил и Омар.
След тях Микдад заявил:
– Кълна се, о, Пратенико на Аллах, че няма да кажем онова, което са казали
синовете Израилеви на Муса:
„Вървете ти и твоят Господ, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук“
(5:24).
Не, ние ще се сражаваме от дясната ти страна, ще се сражаваме от лявата ти страна,
пред теб и зад теб.
Тогава лицето на Пратеника на Аллах се озарило
– той се зарадвал на чутото.
После казал:
– Посъветвайте ме, мюсюлмани!
Изправил се Саад ибн Муаз, вождът на ансарите и казал:
– Като че ли се обръщаш към нас, Пратенико на Аллах.
Затова кълнем се в Онзи,Който те изпрати с Истината, че ако ни покажеш морето и скочиш в него, и ние ще скочим с теб и никой от нас няма да се върне обратно.
Утрешната среща с врага не ни е неприятна, защото ние сме непоколебими воини и благонадеждни в боя.
Дано Аллах ти покаже нашите дела, които да зарадват душата ти.
Води ни към благодаттана Аллах.
– И добавил:
– Кълнем се в Онзи, Който те изпрати с Истината.
Ако ни беше накарал да стигнем до толкова далечно място като Барк ал-Гимад, пак щяхме
да те последваме.
Пратеника на Аллах се зарадвал и казал:
– Вървете и се радвайте, защото Всевишният Аллах ми обеща [да победи] една от
двете групи.
Кълна се в Аллах, сега сякаш виждам гибелта [на врага].
След това ги повел към Бадр и стигнали там в същата нощ, когато пристигнали и
езичниците.
Установили се в местност близо до
Адуа-д-дуния.
Тогава Хауббаб ибн Мунзир посъветвал Мухаммед (с.а.с) да се придвижат към кладенеца най-близо до врага и мюсюлманите да направят водоеми, в които да съберат вода за себе си, после да заровят кладенците,
та врагът да остане без вода.
Така и направили.
Мюсюлманите издигнали шатра, в която се настанил техният пълководец , и оставили на стража при него младежи ансари под командването на Саад ибн Муаз.
По-късно Пратеника на Аллах събрал войската си, обходил района на сражението и
посочвайки с ръка, казал:
– Утре, ако пожелае Аллах, тук ще е гибелта на еди-кой си, а тук – на еди-кой си.
Прекарал нощта в молитва, прислонен до ствола на едно дърво.
В това време мюсюлманите си почивали изпълнени с увереност.
И Аллах изпратил дъжд, като казал:
„Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на
сатаната, и да укрепи сърцата ви,
и да заякчи с това стъпките“
(8:11).
На сутринта, петък, седемнайсети рамадан,
на втората година от хиджра, двете
страни застанали една срещу друга.
Пратеника на Аллах призовал:
– О, Аллах!
Това са курайшите.
Дошли са с техните измислици и амохвалство, за да Те отричат и наричат пратеника Ти лъжец.
Нека бъде Твоята победа, която Ти ми обеща.
О, Аллах, съкруши ги днес!
После подравнил редиците на мюсюлманите
и им заповядал да не започват сражението, докато не получат неговата команда.
Казал:
– Хвърляте се срещу тях, когато се доближат до вас; пестете стрелите и не вадете
мечовете, докато съвсем не ви приближат.
И заедно с Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, се оттеглил в шатрата.
Започнал да се моли, да призовава и да възхвалява Преславния и Всевишен Аллах; дори извикал:
– О, Аллах! Ако днес този отряд бъде погубен, няма да остане никой, който да Ти се прекланя.
Така разпалено зовял Аллах, че наметалото паднало от плещите му.
Абу Бакр, Всеправдивия, го наметнал с думите:
– Стига, Пратенико на Аллах, достатъчно много настоява пред Аллах.
А от езичниците пръв Абу Джахл поискал помощ:
– О, Аллах, отърви ни от онзи, който разруши кръвната връзка и ни донесе онова,
което не познаваме!
О, Аллах, дай днешната победа
на онзи от нас, който Ти е помил и от когото
Ти си по-доволен.
